Ако приемаме, че примерът и животът на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) е една неизчерпаема, драгоценна съкровищница, то без съмнение именно свещените хадиси са нейните блестящи диаманти. Тези богооткровени послания крият в себе си невероятни дълбини от Божествена мъдрост, нравствена извисеност и красота, духовно проникновение и озарение. На това се дължи тяхната непреходна стойност и изключителна въздействена мощ, неподвластни на времето. Те имат силата дълбоко и трайно да облагородят, преобразят и извисят чувствата, съзнанието и морала на човека, защото от тях струи боговдъхновена светлина, крият могъщ хуманен заряд и най-прекрасно напътствие. Това определя огромното им значение за укрепване на вярата и упованието на човека.

Ето защо познаването на тези хадиси трябва да бъде приоритетна цел за духовното израстване и усъвършенстване на всеки вярващ човек.

Един от най-авторитетните мюсюлмански учени от периода, съвсем близък до периода, когато е живял Пророкът Мухаммед (с.а.с.) – Али бин Мухаммед ес-Сеййид еш-Шериф ел-Джурджани (умрял през 816 г.) – дава следното определение на Хадисите Кудси:

„Смисловото значение на тези хадиси води началото си (произлиза) от Всевишния Аллах, докато тeхният словесен израз произлиза от Неговия Пратеник (с.а.с.). В този смисъл Свещеният Коран, по своите несравними значимост и естество, превъзхожда хадисите кудси, доколкото неговият и смислов, и словесен израз водят началото си от нашия Творец, Всевишния Аллах.“